Древният град Пергам – “люлката” на идолопоклонничеството в Мала Азия и първият град, който получава “Откровение” на Йоан.

Както стана дума в предишната част от поредицата, книгата “Откровение” на Йоан съдържа ужасяващи по своя характер предсказания, които си играят с въображението на поколения вярващи християни.

Днес ще се опитаме да отговорим на въпроса защо апостолът е решил да предаде своето послание по такъв страшен начин. И дали наистина редовете на “Откровение” съдържат ключа към Апокалипсиса, към края на света, какъвто го познаваме, или пък картините в книгата имат друго, съвсем различно и доста по-практично обяснение.

За да разберем най-добре смисъла на “Откровения”, трябва да се върнем при корените на писанието. Според християнските представи Йоан пише книгата си на остров Патмос, на турското крайбрежие, където е 

бил заточен от Римската империя

Йоан пише, че се намира на този остров, защото такава е волята на Господ и това е наследството на Исус. Всеки път, когато “Откровение” споменава за “наследството на Исус”, това има директно отношение към страданието. Всъщност гръцката дума “мартус” означава свидетел и в последствие се е превърнала в “мартир” – мъченик и е добила това значение за първи път именно в тази книга.

След като Йоан е страдал на Патмос, съвсем логично е да предположим, че е бил пленник на римляните и то именно в тези най-тежки времена – началото и средата на I век, когато християните са били преследвани от императорските войски. “Според историята Йоан е в изгнание на остров Патмос”, разказва историкът Ян Боксал. – Въпреки че учените все още спорят кой точно го е пратил тук и защо, обединяващата теза е, че Йоан се е намирал в пещерата на Патмос заради своята християнска вяра”, обобщава историкът.

Ако обаче Йоан наистина е бил изгнаник, изглежда странно, че е имал свободата да намери пещера, където да получи видения, по-късно да ги опише в книга, която да изпрати до близките християнски църкви в Мала Азия. За да разберем събитията, трябва да сме наясно с това какво точно е представлявало изгнанието по време на Римската империя.

Според много учени в първите векове от новата ера, римляните често са прибягвали до подобно наказание – пращането в изгнание. Според традицията изгнаникът далеч не е бил затворник, а наказанието му се състояло по-скоро в забраната да посещава определени места и събития. В никакъв случай обаче 

изгнаникът не е бил лишаван 

от възможността да се среща с хора, които го посещават в новия му дом, както и чрез тях да поддържа кореспонденция с познатите си. Именно по този начин Йоан е поддържал контакт със своите църкви в Мала Азия, от една страна, и от друга – получавал е точна представа за това как върви животът в Римската империя. Въпреки свободата си Йоан се е чувствал като в капан на Патмос, тъй като бил отделен от християнската общност в Мала Азия.

Историците се обединяват около идеята, че Йоан е бил разгневен на римляните за това, че са преследвали него и другите християни. Затова в “Откровение” е пълно с гневни слова и раздаване на правосъдие. Исторически погледнато, Йоан е имал пълното право да бъде гневен на римляните.

През 1-ви век римските легионери систематично преследвали християни, разпвали ги на кръст и ги измъчвали. Най-тежко е положението по времето на император Нерон, който обвинява християните за огромния пожар, изпепелил Рим в средата на 1-ви век. Жестокостта на императора стига дотам, че той 

разпва стотици християни 

и запалва телата им, за да ги ползва като факли, осветяващи пътеките към града. Според изследователите на “Откровения” обаче книгата е била писана по времето на император Домитиян, който е имал далеч по-добро отношение към християните и не ги е преследвал. Това кара учените да мислят, че Йоан е имал друга задача – не просто да опише мъките и трудностите на християните, а да отправи едно далеч по-важно послание.

Ключът към разгадаването на мотивите на Йоан да напише “Откровение” се крият в град Пергам, разположен на 320 км северно от Ефес. През първи век това е бил значим политически и религиозен център на римските провинции в Мала Азия. Също така Пергам е бил дом на наскоро основана християнска общност, която първа получила книгата на Йоан.

Точно тук е се е издигал и един от най-величествените езически храмове в империята. Йоан е бил запознат с езическите вярвания, но практиката хората да се кланят на императорите като на божества влизала в директен конфликт с християнството, а мащабите й плашели апостола. Всичко започнало стотина година преди написването на “Откровение”, когато започнали да се строят храмове в чест на новия бог – император Август. Това

идолопоклонничество се разпространило 

много бързо и успешно през 1-ви век в Мала Азия. Всеки град в Римската империя имал храмове, но точно в тези храмове хората се молели и благодарели на жив човек – императора-бог. За Йоан този култ към императорите бил ужасно богохулство.

Той се съпротивлявал срещу него, защото това било в разрез с всичко, в което вярвал и проповядвал – а именно любовта към Исус. Йоан е бил еврейски християнин и знаел, че има само един истински бог и не можел да прави компромиси с това, което виждал – нарастващата сила на езическия култ към императора-бог.

Най-значимите доказателства за факта, че именно Римската империя и по-специално имперският култ са били целта на Йоан, могат да се открият в едни от най-популярните и стряскащи картини от “Откровения” – седемглавият звяр, който воюва срещу хората, четиримата конници на Апокалипсиса, числото на Звяра, битката при Армагедон и много други.

В следващите части на нашата поредица ще ви покажем недвусмислената връзка между Римската империя и изградените от Йоан образи на злото, познати и до ден днешен.