Сложен и същевременно естествен въпрос, който във всеки момент изглежда, че има различен отговор.

Как бихте отговорили на въпроса „Кой си ти?". Вероятно много пъти сте се питали. Може би сте вярвали, че ако имате отговора на този въпрос, ще ви бъде по-лесно да действате в различни ситуации.
Не знаем кои сме. Често подражаваме на готините тийн и над-тийн звезди. Горещо се вълнуваме от техния живот, предпочитания и придобивки. Когато имаме идол, сякаш идентичността ни става по-ясна, идентифицираме се с някого, когото харесваме. И в това няма нищо лошо. Подражанието е начин да научим ценни неща, модели на поведение, стил.

В други моменти, по-точно ни се струва да се определяме чрез нещата, които притежаваме: „Имам много приятели". Или пък чрез постиженията си. Защо не и чрез мнението на другите за нас, начина, по който ни виждат и възприемат. 
Действително е много трудно да си отговорим на въпроса кои сме във време, в което всеки ден се променяме, изграждаме, опитваме различни неща, попадаме в различни ситуации. Сякаш всичко в живота ни е една неспирна вихрушка, в която можем само да се носим, но спрем ли се да се вгледаме в себе си и в своето място, сякаш вече не сме в час.

Понякога строим различни свои образи и лица, рисуваме маски, колекционираме модели на поведение, които да изпробваме в следващата удачна ситуация. Растем, изискванията към нас се променят, налага ни се да се борим срещу старите възприятия на другите за нас, особено на възрастните, стремим се към нова и по-адекватна идентичност. И се питаме „Кой съм аз?". Понякога намираме частични отговори в любими филми, книги. Събираме парченца от динамичния пъзел на нашето Аз. 
Изглежда, че в различни ситуации и с различни хора ние сме различни. Някои ще го нарекат лицемерие, други адаптивност. Понякога се страхуваме да си зададем въпроса кои в същност сме ние. Опасяваме се, че евентуалният отговор може да ни отдалечи от другите. Бягаме от непрестанната промяна на нашата идентичност, определяйки се чрез по-постоянни неща, като например, другите, предметите, които притежаваме, моделите ни на подражание ...

Пък и въпросът „Кой съм аз?" е доста неясен, сякаш ненужен, непрактичен, защо въобще да си губим времето в напразно лутане?! Нека все пак да отделим няколко минути и да помислим какво в същност включва въпросът „Кой съм аз?"? Когато аз се запитам „Коя в същност съм?", в съзнанието ми изплуват други върпоси, като:
- Какво чувствам в момента?
- Какво мисля в момента?
- Какво искам?
- Какво правя?
- Какво е миналото ми, пътят, който съм извървяла?
- Какво искам да бъде бъдещето ми,пътят, по който да продължа?

Често забравяме, че всеки от нас е отделно и уникално същество. Подминаваме тези въпроси, въпреки че те често се появяват на прага на съзнанието ни. И се впускаме в добре утъпкания път на това да бъдем такива, каквито сме свикнали, че другите ни възприемат. Понякога се ядосваме, че другите не ни разбират. Но често ние самите не им даваме възможност да ни опознаят. 
Замислете се, как се пресичат вашите идентичности, когато общувате с приятелите си, с гаджетата си? Давате ли възможност един на друг да отговорите взаимно на въпроса „Кой съм аз"? Изпращате ли информация до другия за вас? Допускате ли постъпващата от него информация? Как реагирате? Общувате ли вие с него /нея? Или може би извеждате маските си, за да прекарат време заедно, докато вашето Аз се таи някъде на тъмно и дълбоко?

За много хора се оказва, че често правят неща, които не са част от многобройните отговори на въпроса „Кой съм аз?". Те правят неща, защото са свикнали, защото другите ги намират за ценни, защото в техните представи, те трябва да направят това или онова, за да бъдат щастливи. И успех след успех усещат празнота и неудовлетворение. Следват стриктно нормите на поведение, чувства и мисли и често забравят да се попитат кои в същност са те? Какво чувстват, мислят и искат в действителност? 
Да, ако искате да разходите и покажете щастливата маска на готин и доволен от себе си човек, вероятно не е нужно да си блъскате главата с разни въпроси от сорта на „Кой съм аз?" и още по-малко с различни и объркани отговори. Е, под маската може да остане малко празнота, малко чувство на тъпота, но е ок.

Ако искате обаче, под реквизита от разноцветни маски, да изпълните пространството с усещане за щастие и удовлетвореност, нужно е по-внимателно да подберете съдържанието на пълнежа. За целта, нека погледнем навътре, нека се запитаме „Кой съм аз?" и да потърсим онези ценни съставки, които правят нас и живота ни преливащи.