ЗАДГРОБНИЯТ ЖИВОТ ПРОТИЧА В СВЕТЛИНА и Първият неоспорим факт, че животът в Отвъдното протича в светлина, а не в пълен мрак 

Въпреки че християнската литература и медицинските изследвания от последните години в основата си свидетелстват за едно и също, те имат някои различия в описанията, а също и в разбирането и оценките на описаното. Затова е нужно детайлно и внимателно разглеждане на целия проблем. Главното постижение от последните години се състои в това, че трудовете на лекарите-реаниматоринапълно потвърждават християнското учение за душата. Първият, най-важен и неоспорим факт - след смъртта на тялото животът продължава - е потвърден и от религията, и от науката. И второто - животът в задгробния свят протича в светлина, а не в тъмнина; във всеки случай, в тази си негова част, към която се стремим. За това свидетелстват и Свещеното Писание, и разказите на хората, погледнали зад завесата. Ние приведохме много примери и няма да ги повтаряме. Описанията на задгробния свят са много интересни. Това не е животът, на който сме привикнали на земята. Това не е светлината на слънцето. В свещените книги пише, че хората възприемат тази светлина тогава, когато видят или почувстват присъствието на небесните духовни сили. Тази светлина сияела при кръщението на Иисуса Христа, при Неговото възкресение и при преображението Му на планината Тавор. Иисус Христос казал за Себе си: “Аз съм светлината на света”. Тази светлина е необичайна. Ето няколко цитата: На планината Тавор: “и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина” (Мат. 17:2). “Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели” (Марк 9:3). При възкресението на Иисус Христос: “...Ангел Господен... отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг” (Мат. 28:2-3). Когато Богородица, ангели или светци се явяват на живеещи на земята в сън или наяве, те винаги са обкръжени от светлина, често ослепително ярка. Мотовилов пише за Серафим Саровски, че когато светецът се молел, Мотовилов не можел да го гледа. Светлината, излъчвана от лицето на свети Серафим, го заслепявала. Мой приятел беше добър познат с един монах, водещ строг и аскетичен живот. Той ми е разказвал, че наблюдавал как през нощта в стаята на молещия се монах се появява светлина. Пациенти на Муди и Сабом също виждали светлина в задгробния свят, но трудно намирали думи за описанието й. “Нямаше слънце, а светлината беше навсякъде”. “Навсякъде светлина, а няма сенки”. Доктор Сабом в своята книга привежда разказа на свой пациент, стараещ се да опише тази светлина: “Светлината беше различна от тази, която знаем тук. Това не беше светлина, а отсъствие на тъмнина, пълно и съвършено. Тази светлина не създаваше сенки, беше просто отсъствие на тъмнина. Светлината не беше видна, но беше навсякъде, вие сте в светлина”. Светлината от задгробния свят не е нашата светлина. За нея са намерили много хубаво определение - “нетукашна светлина”. Душите, видели светлина в задгробния свят, понякога чували глас или виждали в светлината светла фигура, понякога не виждали, но “чувствали присъствие”. Сходни описания има и в църковната литература.

Ние толкова сме заети сега да живеем правейки ад живота на другите, че изоставаме и от тази истина.
Това в Русия е могло да стане един век по рано от Н. Пирогов. Световно известният хирург събрал по време на практиката си множвство разкази на негови пациенти, преминали на операционната маса клинична смърт и оживели
Книгата “Живот след живота,” на Раймънд Моуди не само става бетселър. Катализира интереса на други медици по пътя към същото изследване, стимулира и смелостта на имащите данни да ги публикуват и направят достояние на обществеността. Тласна физиците да насочат усилия към доказване явленията с методите на физиката и да постигнат учудващи резултати
Един от пациентите на Р Моуди- Д Бринкли, написал книгата “Спасителната светлина”- на 365 страници. Двамата участват в телевизионно предаване по руската телевизия. За вторрата си клинична смърт разказва следното “Беше тъмно. Чувам гласове
Залагам десет кинта, че ще оживее” “Става!” Върнах се в залата,
където ме оперираха. Но гледах отвисоко екипа. Разглеждаха ренгеновата снимка. После видях...” и той с подробности описва как хирурзите режат ттялото му в сърдечната област. Дори вижда биенето на собственото си сърце...после попада в тунел, които завършва със светлина. Където го посреща същото същество, както първия път...”