Шест месеца след като ГЕРБ и Бойко Борисов взеха властта в страната, въпросът за наследника на това управление започва да става все по-актуален. Причините са няколко - на първо място провалът на бившия софийски кмет с българската кандидатура за еврокомисар. Скандалите около Румяна Желева нагледно показаха, че бащицата не е безгрешен и че решенията му могат да бъдат и отхвърляни.  Да ви прави впечатление, че през последните дни не се е появило нито едно социологическо проучване от маститите социолози и агенции по така обичания от тях въпрос: „Ако изборите бяха сега, за кого щяхте да гласувате"? Очевидно, резултатите от подобно допитване няма да са приятни на свикналия да води по популярност лидер на ГЕРБ.

Шумът около избора на еврокомисар обаче може да се види на Борисов като лек морски бриз, ако се извие ураган във вътрешно-икономически план.  Защото именно тук са големите въпросителни за правителството. След шест месеца нищо съществено не се  е променило - нито в кризата, нито в борбата срещу нея, доколкото реално има нещо подобно. Европроблемите на България със спрените финансови средства продължават да не се решават - чу се даже, че прословутият завод за боклука на столицата не е сигурен за пари от европейските фондове. След няколко месеца това ще се види съвсем ясно и ако е така, твърдението „Станишев пречи на София" няма да върви. Да сте забелязали поток от европари и по другите регионални програми? Магистрала „Люлин" е на път да загуби еврофинансирането поради неспазване на сроковете за завършване."Тракия" е някъде в папките на офертите и обявената вече първа копка през май не е толкова далече. Ако този строеж не тръгне, какво ли ще кажат ресорният министър и самият Борисов? Люшканията и колебанията около казусите „Бургас - Александропулос" и „Белене" продължават. И до днес не е ясно кое остава - ще строим ли или няма тези мегапроекти. И кои интереси ще пазим - на руските енергийни компании или на Брюксел, насочени към за ограничаване на енергийното влияние на Русия върху Стария континент. А милиардите, обещани да се влеят в държавната хазна от Митниците нещо не се забелязват в приходната част на бюджета за тази година.

В българската икономика кризата продължава да бушува и тя не само не върви към успокояване, но напротив. Ръстът на безработица през тази година ще е рекорден - преминаването на границата от 10% вероятно вече е факт, а колко българи до края на 2010-а ще останат без доходи е класифицирана информация. Двата най-прогресивно развиващи се отрасъла, където и инвестициите, и създавания БВП бяха най-високи през периода 2006-2008  г. - строителството и туризмът, се гърчат в примката на високите лихвени проценти, отлива на инвеститори и цялостна стагнация на пазара. Фалитите в тези браншове вече са реалност за около 20% от фирмите. Колко ще са през 2010 година отсега е трудно да се прогнозира. Други реални икономически сектори от подобен мащаб в страната няма. Няма зелени производства с пазари в Европа и света. Няма иновативни и енергоспестяващи, следователно конкурентноспособни, сектори на реалната икономика, които да ни извадят от кризата. Няма и адекватна държавна политика за подпомагане на изправения пред фалити малък бизнес, който е над 98% от икономиката на страната. Вместо намаляване на данъците за бизнеса и обикновените граждани и увеличаване на данъчната тежест за по-богатите и заемащи монополистично положение компании, корифеят Дянков задържа плащания, запазва плоския данък и обещава с половин уста намаляване на ДДС някъде след време. Вторачването в замяната на лева с евро, неизбежно свързано с обезценка на лева при смяната и облагодетелстване на най-богатите, е май единствената цел на това правителство. А това със сигурност значи електорален отлив, недоволство и засилване на социалното напрежение в обществото. Още повече, че дори възмездието за така щедро пропагандираните кражби на тройната коалиция нещо се бави в лабиринтите на съдебната власт.

Всичко това води до едно - намаляване, отначало с малко, но със задълбочаване на проблемите - с много - на доверието в правителството. И излизане на преден план на не по-малко трудния въпрос - а кой ще е наследникът на Борисов? Българската политическа система, създадена през последните 20 години не позволява появата на сцената на случайни играчи. Значи, трябва да се търси в палитрата на съществуващите политически сили, колкото и сива да е тя. Ясна опозиция сега в България няма, ако не броим Янето. БСП на Станишев се свива като шагреновата кожа на Балзак, а и поведението на нейните представители не позволява по-голяма подкрепа от твърдото ядро - 7-10% от електората. Твърде близо е споменът за тройната коалиция и наглото им трупане на пари за сметка на държавата. За НДСВ - или добро или нищо. Атака, опозиция от създаването си като политически субект, сега е плътно зад Борисов и при един вот ще обере плодовете на това, както царят и Доган през миналите избори. Сините и ДСБ уж не са доволни, но подкрепят ГЕРБ в най-важните моменти. В зависимост от това кога ще  обявят оттеглянето на подкрепата си, ги чака съдбата на Новото време през 2005 година, или на царя през 2009-а. Значи, наследникът на Борисов не е в момента в парламента, но има потенциал за една-две години да се развие и достигне до електоралната любов по идентичен начин на развитието на ГЕРБ в периода 2006-2009 година. Единственият, който има скрита палка да дирижира нещо подобно е Първанов.Той разполага с икономическите възможности, политическия опит и желанието да остане в политиката и то на високо равнище.За него Путин е образец за следване, а това означава само едно - създаването на пропрезидентска партия и лансирането й, в началото без прякото участие на Първанов, но в последствие с него. За лидер на такава формация със сигурност ще бъде избрано популярно лице, критично настроено към сегашното управление. Това е нелесен, но възможен избор. На разположение са икономисти - проф. Димитър Иванов, Стоян Александров,юристи - достатъчно на брой във върховните съдилища от квотата на президента, плюс Борис Велчев, който няма да е вечно главен прокурор. Също евродепутати и чиновници - Кристалина Георгиева например, която сега ще трупа позитиви в Брюксел, или Меглена Кунева, която може да си позволи да изчака развитие на политическата ситуация в своя полза. А и двете пък могат да направят политическия завой много лесно - разбира се, в името на България и за спасяването на отечеството. Не са за пренебрегване шансовете на консенсусни личности и от сегашния кабинет - например Николай Младенов с биографията си е един сериозен вариант. Винаги може да се потърси и поредното юпи, на добре платена работа някъде в света, за да наследи Милен Велчев, Николай Василев и Симеон Дянков. Срещу съответното компенсиране, естествено. Последен и най-малко вероятен вариант е да се спази принципът - „Очаквай неочакваното" и да се извади съвсем непозната личност.

Въобще, вариантите са много. Сигурното обаче е само едно - с увеличаване на проблемите пред Борисов и спада на подкрепата за неговото правителство, ще се ускоряват и стъпките по легитимирането на новата алтернатива и налагането й в публичното пространство. За което едва ли ще ни се наложи да чакаме дълго при капацитета,кадровите решения и управленските умения на бившия кмет и главен секретар на МВР.