Опитвала ли си се да си проектираш как ще изглежда животът ти? Знаеш ли как изглежда в мислите ти мъжът-мечта? А ако той се окаже с 10 години по-млад от теб, нещата все още ли ще ти изглеждат толкова розови?
Жените вече не са това, което бяха
Наистина за любовта възраст няма, но само ако е истинска и те прави щастлива. Живеем в хилядолетието на еманципираната жена. Докато в миналото жената е била пазителят на бащиното огнище, майката и къщовницата, днес тя съчетава всичко това с кариерата си. На жената в наши дни й се налага освен домашните си задължения да върши още куп други неща. Постепенно тя завзема и дори измества мъжете от доскоро принадлежащите им изцяло сфери. Ние заемаме ръководни постове, изхранваме семействата си, караме кола и дори се справяме повече от добре. Като се замисля, май стигам до извода, че ако беше предмет, жената щеше да представлява мултифункционален апарат без копче за изключване, особено на звука…
Момичетата ли са новите момчета?!
Дори и в любовните отношения жените и мъжете все повече заимстват от качествата си. И жената, както и мъжът, може да прави секс, без да влага в това кой знае каква емоция, а мъжът, както и жената, може да обича истински и всеотдайно и да влага душата си в любовните си отношения. Вече няма деление на половете, има просто различни хора, имащи различни потребности. И има само една малка разлика между половете, която не може да се каже на какво се дължи, но практиката показва, че е често срещано явление.
Емоционално жените се развиват по-бързо от мъжете. Може би ни е вродено или може би така сме възпитани, но още от съвсем ранна възраст всяко момиче мечтае да срещне своя принц, да бъде булка, да има деца, докато при мъжете до доста късно се наблюдават къде-къде по-различни интереси. Те решават, че искат да се оженят, едва когато срещнат човека и усетят, че са готови. От една страна им завиждам. Защо да хабиш емоциите и мечтите си за нещо, което е все още просто проекция в бъдещето?! Но да се върнем на темата. Именно на тази на пръв поглед маловажна разлика между “нас” и “тях” се дължи и негативното отношение към връзките с разлика във възрастта в полза на жената.
В любовните отношения няма граници, всичко е много хубаво, но той се появява на обяд в кафето, в което сте с колегите (и шефа), вади новата си „Лего” придобивка и започва да я сглобява на масата… Понякога ти идва в повече, нали? Да бъдем реалисти. Какво може да получи една зряла жена от един не дотам зрял мъж? Между чаршафите най-вероятно всичко би било прекрасно, но дали само това е важно? Обикновено мъжете съзряват по-бавно от жените, т.е. на 20 години интелектуално са някъде в началото на пубертета. Кофти за жена, чието ежедневие е заето от работа, дом, напрежение. Но пък историята познава различни случаи и нищо на този свят не може да се слага в рамки, особено пък това сложно нещо любовта… „До преди няколко месеца бях категорично против такава връзка, защото мислех, че с човек, който е по-малък от теб не само, че не може да мислиш за брак, дом и семейство, но дори и няма да можете да си говорите и да те разбере. Затова всичките ми думи се обърнаха срещу мен, когато се влюбих в 20-годишно момче, което ме кара да се чуствам щастлива. Рано е да се говори за сериозни неща, но определено ме разбира и когато сме заедно, не усещам разликата в годините – споделя Преслава (27), която преживява подобна връзка в момента и странно или не, е на върха на щастието. – Често в живота се случва човек да противопоставя разума и емоциите си. Налага се да направиш избор в кое от двете да се вслушаш. С годините и неизбежно големият брой от връзки, който натрупваме, както и съответния брой разочарования, не сме ли станали малко по-коравосърдечни и по-големи песимисти, отколкото трябва? Да, ако погледнем нещата от тази гледна точка, възрастта определено не е само една цифра, защото е неизбежно след всяко разочарование да не станеш поне малко по-меркантилен и да не се промениш. Затова и мъжът на 20, все още не дотам закоравял и изхабен от връзки, разочарования, би бил много по-искрен в емоциите си. А след поредица от разочарования да попаднеш на чиста млада душа не е ли някак… хм… пречистващо и даващо ти вяра в любовта?”
Нещо като заключение
В една връзка човек винаги поема риска да бъде отхвърлен, излъган или наранен. Когато се впускаш във връзка, не можеш да знаеш какво ще се случи в бъдеще, но това не е ли именно в този риск, който поемаш, в тръпката от неизвестното, каращо сърцето ти да пърха от щастие? Ако всичко между теб и обектът на желанията ти е прекрасно и се чувстваш щастлива, струва ли си да не го изживееш пълноценно заради нещо, което би могло да се случи или пък от предразсъдъци? Всеки сам за себе си трябва да избере сладката тръпка от новата любов или страха и предпазването от евентуално бъдещо разочарование. Човек се учи от грешките си. И в търсенето на така жадуваното щастие трябва да се научиш да преценяваш за какво си струва да поемеш риска и кога да позволиш на емоциите да надделеят над разума.
