Спомням си прословутото френско „търсете жената". На шестия месец от раждането на кабинета „Борисов" една жена преобърна няколко представи/заблуди за политическата реалност.
За стабилното правителство (макар и на малцинство) от честни професионалисти.
За непогрешимия премиер. За „дългата резервна скамейка" от кадри на ГЕРБ.
За беззаветната вярност на - както сами обичат да се именуват - по-дясната част от управляващото парламентарно мнозинство.
Освен това стана ясно, че в Европа май не са склонни да приемат всеки каприз на София.
След урагана „Желева" се разбра, че правителството не е от най-читавите. Индикации имаше и по-рано. Международната изцепка на националисторика Димитров, постоянното недоразбиране на сигналите от шефа на топ-100 - финансиста Дянков, променливото като пролет мнение на Фидосова.
Но Борисов твърдо караше кораба в избраната от него посока. Без на средностатистическия българин и дори на гербероизбирателя да му е ясно - на къде пътуваме.
След издънката на Желева за първи път се случи нещо странно. Досега неговите хора правеха гафовете, Борисов размахваше пръст. Те гузно се коригираха (вж. акциза на домашната пиячка).
Сега за първи път премиерът рече: „Желева остава във външно!"
Партията отсече: „Ъ-ъ!" И премиерът даде отбой. Нелоша черта за министър-председател и шеф на стоманена лидерска партия - да има и заден ход. (Във всеки случай обаче винаги остава съмнението, че и това е било театро)
Но едва ли само склонност към компромиси прозира тук. Борисов имаше по-сериозни грижи. Да разкара с по-малки поражения сгафилата Желева, да позакърпи дупката в правителството след нея.
Да й намери достоен заместник, който да замаже скандала пред Европа.
Борисов не си направи труда да търси кадър за подмяна на „дългата скамейка" у нас, а протегна ръка зад океана. При безспорните професионални качества на Кристалина Георгиева тя обаче би трябвало да има един минус.
С убедеността на първите християни Борисов декларира своята дясна позиция в политическия спектър. Вицепрезидентът на Световната банка обаче е леко лявоориентирана.
Идейно танго „две напред, една назад" с продължение или просто - избор на по-малкото зло. Подкрепата му за кандидатурата на лесовъда Плугчиева за ЕБВР говори за първото.
Падането на главата на Желева пробуди и втори кадрови въпрос - кой ще стане дипломат №1. И отново, вместо да се порови из бездънните управленски ръкави за нов коз, премиерът прибягна до разбъркване на тестето.
Е, едно хубаво нещо се случи - за първи път от времето на ген. Добри Джуров, на стола на военния министър сяда човек, който знае от коя страна се зарежда оръдието.
Явно мисловните възможности на генерала са безгранични. И всуе на всичките му дертове, намери време да измисли още една изненада. И за свои, и за чужди. Намери дубльор - Илиян Михов.
Сингапурският професор е тотално никой в родината си. Както и повечето депутати и министри преди шест месеца. Не се знае кога ще започне да функционира. Нито какво ще върши като вицепремиер/съветник.
Ще дърпа ушите на икономическото трио Дянков - Трайков - Плевнелиев, за да спести това на патрона си? Ще им пише домашните по еврофондовете? Ще е готов като резерва, при гръмването на един от бушоните? Но отново въпрос като при Георгиева - нима по нашите земи свършиха добрите икономисти. Или понеже всичката селскостопанска продукция на пазара ни е внос - и кадровите гербери си ги берем в странство.
Другото интересно е, че номинациите на Борисов имат чисто експертен, политически необвързан характер. Индикация, че кабинетът на победилата партия вече няма куража да поеме политическа отговорност за управлението и предпочита да прехвърли тежестта на плещите на професионалистите?
От парламентарното дясно вместо обичайните дитирамби за премиера вече се подочува тъжен хленч.
Екскомандирът с тъжен взор се жалва, че Борисов „има желание, но няма воля" за промени. И че не му търси съветите. Старият седесар (стар не като политическа биография, а като начин на мислене) Мартин Димитров съзира дори задкулисни сделки на премиера с „Позитано" 20.
Май започват да схващат, че след като не ги поканиха на следизборната управляваща софра, сега може да се разминат и с трохите от поизстиналата властова баница, на които явно се надяваха при рокадата Желева - Младенов - ген. Ангелов.
Е, за Яне е ясно. Неговото е диагноза. И за Волен - тоже: мълчи и подкрепя. Друго не му остава, че да не му намерят и на него Тагарински в групата.
БСП доволно потрива ръце. Премиерът позабрави да им напомня за оставения батак. Намериха си повод да критикуват властта, и то основателно, за разлика от пустословните филипики на Станишев всеки петък.
В Европа хората са възпитани. Но възпитанието им отстъпи на заден план, когато им се наложи да оценят представянето на Желева.
Дали обаче квалификациите „некомпетентна", „неподготвена", „неподходяща" няма постепенно да се прехвърлят от лицето на бившия външен върху цялото управление на страната ни.
Неизбежно в европарламента подобни асоциации вече се правят. Дали от мимолетна мисъл това ще се превърне в твърда убеденост, зависи от едноличния ръководител на правителството.
Може да се обзаложим за резултата.
