Няма нищо по-хубаво от това да срещнем мъжа, който ще обичаме цял живот и за чиито ласки винаги сме готови. Искаме да остареем заедно, да отгледаме децата и внуците си и сме сигурни, че никой не може да обичаме така както него.
Възможно ли е в тази идилия да се намеси някой, който да провокира интереса ни и да ни накара да се срамуваме от собствените си мисли? Не говоря за случаите когато мъжът и жената тенденциозно изневеряват или имат други сериозни проблеми.
„Чувствата“ към Другия идват изневиделица и ни ужасяват. Дори да не се зародят от раз, ние дълго време не подозираме за тях, защото подобни терзания не са ни познати. Откакто сме с любовта на живота си, не сме мислили за никой друг и рядко се заглеждаме „по чуждо“. За нас мъжете са станали почти безполови същества, които могат да предизвикат само коментари пред приятелки „Готин е“ или „Да, става“, но зад тези думи не стои нищо съществено.
На хоризонта обаче се е появил Той и след продължителен застой на пеперудите в стомаха, които вече не хвърчат при вида на половинката ни, сега те побъркват цялото ни същество. Виждаме го почти всеки ден, разговаряме, приятна ни е компанията му. Усещаме се как се стараем да изглеждаме добре пред Него и неволно предизвикваме интимните теми, които не е уместно да се обсъждат с всеки. На моменти ни е изключително мил, а в други ни отвращава, заради хаоса, който предизвиква в живота ни.
Чудим се дали Той изпитва същото. Дали не си въобразяваме? Това чувства ли са или някакво хлапашко влечение? Дали не създаваме илюзия около себе си, потиснати от еднообразния живот, който сме започнали да водим? Но най-сериозният въпрос, който се изправя ред нас е „Да спрем или да продължим?“
Тук пътищата на много жени се разминават. Причините са основно две.
Едната е свързана с въпроса „Дали мъжът, с който съм сега, е наистина мъжът на живота ми?“ Може просто по инерция да сме тръгнали с този човек, да сме създали дори семейство, но да сме срещнали някой, който много повече ще обикнем и усещаме като наша сродна душа. Това е
класически случай, от който много боли, но по-добре да действаме, за да не погубим живота си. Въпросният Друг може да е предизвикал тези изводи, да изживеем романс и той да е просто средството, чрез което се разделяме със сериозната връзка. Може пък той да се окаже мъжът на живота ни... Кой знае? Божа работа.Втората причина е свързана с въпроса „Той ме привлича, но струва ли си да погубя връзката сизаради един красив романс?“ Този случай е не по-малко мъчителен. Той ни кара да се лутаме и да се разкъсваме вътрешно от емоции и черни мисли. Изпадаме дори в депресивни състояния, знаем, че никой няма да ни разбере и оправдае. Не можем да споделим дори с най-близките си. Та нали най-близкият ни човек е именно този, чиито живот бихме разбили с подобно признание. Срам ни е да разкажем дори на приятелките. Нали ние бяхме тези, които осъждаха и заклеймяваха това поведение неотдавна. Наричахме обвързаните жени, които пожелаят друг, с неприятни епитети, защото ние не сме такива! Да, ние сме праведни! Ние сме добри момичета! Ние не бихме изневерили! И все още не сме, но желанието е равно на действието. И това ни съкрушава... Ужасно е!
Има ли спасение?Да, има! Ако все още не сте направили „грешната“ крачка и се лутате напред и назад, бързам да ви кажа „Стоп!“ Ако сте съвестни момичета и трудно ще забравите подобен грях, не го правете. Чувствате се безсилни, но не сте! Можете да се справите. Ограничете контактите си Другия. Виждайте се по-рядко и почти никога насаме. Ако темите станат по-интимни, веднага намесвайте името на половинката си. Разпитвайте го за връзките му. Ако усетите лека ревност у себе си, не се плашете, ще свикнете и няма да ви прави впечатление. Спрете да търсите съзнателно вниманието и компанията му и ще се учудите колко по-редки ще станат контактите ви.
Как да постъпите с половинката си?
Прекарвайте повече време заедно, припомняйте си как сте се влюбили, правете си изненади, правете по-често секс.
Ако съзнателно се опитате да подтиснете зараждащите се влечения към Другия, ще успеете. Стига да искате! Ще видите, че всеки красив миг с половинката ви, ще ви изтръгва от тази агония, в която сами сте се вкарали. Ако съумеете да се спрете навреме и не направите нищо грешно, ще видите как с времето увлечението ви ще отмине. Също както, когато бяхме малки и хлътвахме лудо по някой и после бързо ни минаваше. Сега трябва да се настроим, че е същото. Нещо преходно и незначително, което не е по-силно от нас!Мисълта за Другия дълго ще ви измъчва. Един ден ще сте уверени, че се влюбвате, на следващия - че вече ви е все тая за него. Ще се чувствате виновна и съкрушена, особено, ако сте стигнали до по-далеч с въпросния Друг. Още повече ще ви убива фактът, че сте позволили да застрашите връзката си с човека, който толкова много обичате. Отношенията ви бяха така идеални и хармонични, а вие позволихте да се стигне до тук. Дори всичко да е само в главата ви, пак се мразите от факта. Тук е времето да споделя нещо, което наскоро ми каза един любим човек: „Идеалните връзки и хора не съществуват. Не си мисли, че живееш под стъклен похлупак и може да се изолираш от света“ И това е съвършено правилно. Отново научих истинското значение на думите „Никога не казвай никога!“ Защото моментите на слабост са най-болезнени за тези, които твърдят, че никога няма да ги застигнат. Не можем да сме идеални и, рано или късно, може да ни достигне подобна ситуация. Ако искаме да сме поне добри обаче, трябва да се опитаме да излезем невредими. Ако не ние, поне хората, които истински обичаме. Така че, мили дами, ако сте сигурни, че не е нищо сериозно, не застрашавайте връзката си, заради подобна слабост. Опитайте се да устоите. След време ще сте доволни не само от връзката и живота, а и от самите себе си.
Понякога не е важно да се изживеем момента, по-важното е да съхраним моментите, върху които ще се гради живота ни. Особено, когато до нас е истинската любов.
